Travel

Leshten & Kovachevitsa

Cvety
Written by Cvety

След невероятно прекараното време в Омая, решихме да се отправим към небезизвестните български села Лещен и Ковачевица. Гледала и чела бях много за тях. Както ще се досетите какво следва да напиша – но все не намирахме време да отидем. Сега хубавото беше, че дообед напуснахме Омая и се отправихме към тях. Първа спирка е Лещен. Ние обаче нямахме представа къде да спрем и първото място, което видяхме беше един паркинг в самото начало на застроената зона, което се оказа, че не е началото на селото. Тръгнахме пеш (много ясно), но се отказахме набързо, тъй като имаше кучета, които си пазеха територията и нашия мъник не се разбра с тях. За това решихме да тръгнем с колата към Ковачевица, така и така пътят е през Лещен и да видим какво има и къде ще можем да спрем навръщане. Оказа се, че си има паркинг, на който спокойно си спират туристи за разходка. Разбира се..

В Ковачевица стигнахме до място с табела “С колите до тук!” и оставихме нашата отправяйки се за разходка. Пак имаше един голям красавец по пътя, който си пазеше територията, но този път минахме ” с тихи стъпки”. Той си спеше.

Знаете, че не съм от хората, които изтъкват негативното, но тук не мога да се сдържа. Първо лошо впечатление – всички влизаха с колите си – при условие, че изрично беше обозначено да не се прави. Какво толкова ще стане на някой да походи 10-15 минути, нали сте там именно за разходка??? Също и не спазване на никаква дистанция от посочените хора, може да се досетите…

Не знам дали ние хванахме такова време или просто в този момент от годината няма много хора там, изглеждаше ми някак пусто. Много самотно. Изключително интересно е да се докоснеш до онова време и да разходиш из тесните улички напомнящи за много отдавна отминали години. Но някак си не усещах духа така силно да пламти. На много места си личеше пустош, самотни къщи, неподдържани и тъжни. Не знам защо усетих една голяма носталгия. Масово хората ходят там, за да се снимат до “старите къщи”, вместо да се направи нещо за тяхното реставриране, поддръжка, вдъхване на нов живот.

Обратно към Лещен. В интерес на истината от тези две села, най-силно впечатление ми направи Горно Дряново. И не пропускам да го кажа, защото влизайки в него, все едно попадаш в друг свят. Изключително интересен бит и начин на живот. Не сме слизали, но гледах от колата и направо не можех да повярвам в какъв разрез с моята действителност живеят хората там.

Лещен. Гледах как повечето къщи бяха тотално изоставени, а масово покривите разрушени. Дори на моменти си помислих, че би било опасно, особено ако натрупа сняг през зимата. Не мога да си обясня защо се правят къщи за гости и някакви големи комплекси наподобяващи старата архитектура, а такива паметници на културата се оставят на разрухата на времето. Не знам и ми е мъчно. Наливат се средста в къщи за гости, а истинските къщи, разказващи нашата история са оставени самотни и мрачни.

Пак казвам може би не съм попаднала там в правилния момент, но по-скоро за мен тези места не направиха онова невероятно силно впечатление, за което бях чела.

Да, гледките са прекрасни, природата е невероятна, снимките са страхотни, но чувстото не до там.

cvetybaby signature

About the author

Cvety

Cvety

Leave a Comment