Измина си почти месец, откакто подписахме с моя приятел и настоящ съпруг. Това се случи на 09.09.19г. Избрахме тази дата, защото от 9 години сме заедно и някак си се наредиха много хубаво тези девятки. А и 9 е любимото ми число. Нали трябва да се слуша жената, за да е мирна къщата. Денят беше прекрасен, времето топло и слънчево, а и всичко си се нареди по план. Така де, планът не беше кой знае колко голям, тъй като и двамата не сме от онези безумно изгубени романтици, които спазват традиции, веселят по се по няколко дни с цялата рода, чакат определени моменти и куп други неща, които няма да споделям, защото преди всичко хора сме и сме различни. Това, че на мен не ми допада нещо, не означава, че при теб е така. Но все пак разказвам за моята сватба. Нито аз, нито Пресиан сме от хората, които чакат някакви специални моменти, за да им се случват нещата. За мен най-важното в една връзка, независимо дали е любовна или приятелска, е това да можеш да говориш спокойно и искрено с човека отсреща и най-вече да се разбирате и да сте на една вълна, както се казва. Така една вечер стигнахме до общото мнение, че е хубаво да направим следващата стъпка. За този момент тя беше сватба.
Относно организацията – нашето най-голямо желание беше всичко да се случва в много тесен кръг. Както забелязвате аз рядко говоря за големите и хубави моменти в живота си, преди да са се случили. Смятам, че трябва да има граници цялата тази показност. Замислете се колко популярни дами с професии и семейства, избягват да споделят личните си преживявания. Хора, които наистина за заети с това да се развиват, не стоят постоянно в социалните мрежи, за да споделят всяко свое кихане. Мисля, че трябва да се намери някакъв баланс между нормалния живот и този в социалните мрежи, защото в последно време май живеем повече във втория. Както и да е, връщайки се към темата със сватбата, решихме само да подпишем и то в много тесен кръг, включващ нашите родители и кумове.
Ето и малко за кумата ни. Моята най-добра приятелка, с която съм израснала и до ден днешен си остава един от най-близките ми хора. Няколко седмици преди подписването решихме да й отидем на гости до Берлин. Тя работи и живее там, което е супер! Прекарахме чудесно и се сдобихме с няколко неща за сватбата от там. Допоследно повтарях как не искам да си купувам някаква специална рокля, как изобщо не харесвам този тип сватбени рокли с кринолини, дантели, тюл и какво ли още не. Всички останали обаче бяха на мнение, че трябва да обърна внимание на роклята. Преди да заминем за Берлин, реших да поразгледам все пак какво има тук из магазините. Бях се спряла на Peek&Cloppenburg, като място за пазаруване, защото има доста любими брандове. Чудех се за нещо цветно на MK или пък нещо по-елегантно от Boss. В крайна сметка – нищо не харесах. Оказва се супер трудно да си намериш нещо, когато го търсиш. Особено като говорим за някой по-специален повод. За това реших да разгледам какво има и в сайта на магазина, защото все пак е немски, а ни предстоеше пътуване до Берлин. Така се спрях на роклите на Ralph Lauren. Имаше просто уникални модели, които за съжаление все още в България не се предлагат. Харесах си няколко модела и подготвих всички, че един от дните в Берлин ще трябва да обиколим за рокля. И така от Peek&Cloppenburg в Берлин успяхме да си намерим и роклята и костюмът на Пресиан. Той се спря на Calvin Klein. А най-хубава част беше, че и двете бяха на sale.
Кум ни беше братът на Пресиан и така си спретнахме един много приятен кръг от хора, които завинаги ще останат в нашия живот. Случвало ми се е да срещам семейства, които не комуникират изобщо със свидетелите си от сватбата. Не знам дали има някакво значение, но все пак е готино да си сред близки.
И така покрай роклята се оказа, че ми трябва букет и чаши. Дори не знаех, че е толкова сложна цялата тази организация, колко му е да отидеш и да подпишеш.. Тук реших, че ми трябва женска ръка и с майка ми се разходихме из магазините в София да потърсим чаши и място, в което да ми направят букет. Направо бях шокирана като видях какви сватбени чаши се продават. Първо, че са абсолютен кич и безвкусица с някакви орнаменти и кристали, които нямат никакъв смисъл, второ, че цената им е безумна. Решихме, че ще отидем до Zara home и просто ще вземем две чаши за шампанско. След което се отбихме до Nea Flower Shop да попитаме за букета. Бях избрала това място след едно събитие на Jo Malone, в което ни подариха чантичка декорирана толкова красиво с божури и бели рози, че още ми е запечатана в съзнанието. И така, без много капризи изцяло се доверих на Жени, която според мен създава истинско изкуство с цветя. От дума на дума се оказа, че може да ни украси и чашите и така кръгът се затвори и аз бях супер спокойна и щастлива, че нещата ми се наредиха толкова добре. В заключение до тук искам да кажа – страхотна рокля и костюм на супер цена, разходка до Берлин, перфектен букет с перфектни чаши и бутониери, и най-готини хора около нас.
С халките нямахме никакви премеждия, защото знаехме какво искаме, не трябваше да ни ги правят, гравират и каквото там правят. Отидохме до магазина на Cartier, премерихме си моделите, които искахме и след около 3 седмици пристигнаха. Гримът и прическата ми са си мое дело. Реших, че няма нужда от кой знае какво. Мъжът ми все пак се буди до мен от 9 години, а пък Мира ме снима все с мой грим и прическа… Шегата на страна. Просто няма нужда от някакви тонове грим, опушени очи и кич. Сложих си една хубава основа като за ежедневието, очна линия и за акцент червено червило. That’s it. Косата пък само я изправих и пуснах свободно назад. Просто реших, че в този ден ще бъда себе си. Както често можете да ме видите по улицата. Забравих да спомена, че сандалите си ги взех от Mercari. Извадих голям късмет няколко седмици преди сватбата да попадна на много подходящ модел на Hugo Boss.
Историята с аромата е много интересна. Седмица може би преди сватбата се заговорих с Живко (Jays Deen blog), човекът, чийто бюти съвет е закон. И двамата споделяме любовта си към парфюмите и първото нещо, което ме попита е, кой аромат съм избрала.. Аз се бях спряла на Kelly Caleche на Hermes, тъй като е един доста запомнящ се аромат и сметнах, че би се вързал чудесно. Живко обаче ми каза, че е хубаво да съм с нов аромат. Аромат, който не ми е познат до сега, за да мога винаги да свързвам миризмата му с този ден. И наистина беше прав! Аз обаче нямах нищо ново, въпреки не малката бройка на парфюмите ми. Реших, че ще сложа някоя мостра на нишов парфюм и след това ще имам добра предпоставка да си го купя. Но какво се случи, в деня на сватбата получих една от най-хубавите изненади. Нов аромат, перфектният аромат бих казала. Van Cleef & Arpels Santal Blanc. Моят сватбен аромат, завинаги запечатан в съзнанието ми. Теди, благодаря ти от сърце!
Фотосесията е дело на моята добра приятелка и страхотен професионалист Мира (Miroslava Dermendjieva Photography). С нея бяхме измислили всичко седмици преди сватбата. Като любител на драматизма, държах да бъде нещо наистина запомнящо се и до ден днешен като показвам снимки от сватбата си хората реагират с Уау.
Както вече споменах избягваме големите празненства с много хора, за това избрахме хубаво място за почерпка вечерта и си хапнахме в Noah +359. Изискано място с изключително хубава храна и атмосфера в София. Казвам го неслучайно, а защото Anomaly е в кухнята на ресторанта от деня, в който отвори врати и гаранцията за качество е изпитана. Определено знаех, че всичко ще е на ниво, но то надмина очакванията ми. Вечерта ни беше повече от страхотна.
А най-хубавият подарък, който получих беше една моя идея, която успях да реализирам с помощта на всички присъстващи. Смятам, че сватба не трябва да се прави за някакви материални облаги, а за спомени. Мили и незабравими. За съжаление, лично за мен и този повод, като много други се е комерсиализал до огромна степен. Това са моменти, които трябва да се изживяват истински, да се почувстват и да се запомнят. Нашият най-мил и скъп подарък остана едно видео, което монтирах сама, не е типичното сватбено видео, а видео с хубави моменти от церемонията и прекрасни пожелания от нашите гости. Помолих всеки един от тях да отдели две-три минути и да запише няколко думи, които му идват отвътре. Не можете да си представите какво е чувството, което изпитваш гледайки го. Незаменимо. Настръхвам и ежедневно благодаря за истинските хора в живота ни.
И така станах госпожа Цекова-Янкулов.
