Iceland Part I

Знам, че мина доста време от пътуването ми до Исландия и много от вас ми писаха да разкажа повече. Истината е, че не знаех от къде да започна, а и в последно време се натрупаха доста проекти и странични пътувания. Днес започвам с първа част от разказа си за тази удивителна страна. Предупреждавам от сега – и да искам да бъда по-кратка, няма как да стане. Има толкова много за разказване и показване. Дори съм сигурна, че ще пропусна нещо. Нека започна с един любим цитат, който гласи ” Пътуването те оставя безмълвен, а след това те превръща в разказвач”. Тук важи с пълна сила. Този път останах абсолютно без думи пред величието на природата, а сега се превръщам в storyteller. С пристигането на острова, все едно преминаваш в друг свят. Всичко е толкова различно от видяното досега. Не мога да повярвам, че тази земя има толкова много контрасти в себе си. Вулкани, гейзери, горещи извори, ледници, полета от лава и всякакви други природни забележителности. Не случайно се нарича Земя на огън и лед. Има си ги в изобилие.

Първо и най-важно – как решихме да отидем там? От известно време ми се искаше да посетя някоя Скандинавска държава, за да видя как е животът там, какви са хората и всичко останало. От доста време замисляме такава екскурзия с посещение в няколко държави, но нещо този път не ми се пътуваше толкова много. Исках да отида на едно място и от него да взема максимума. Та един ден както си гледах хотели за Малдивите (и там ми се ходи), баща ми подхвърли предложение за Исландия. До този момент не се бях замисляла за тази дестинация. Никога. Виждала съм снимки на селебритита от Синята Лагуна, но до там. Та разровихме се в предложенията на агенцията, с която пътуваме и видяхме, че предлагат организирана екскурзия до Исландия – страната на елфи и тролове. Казах си “wow”, дай да прочетем какво можем да видим там. Няма да описвам колко бях ентусиазирана от прочетеното и видяно на снимките в Инстаграм.

И няколко месеца по-късно вече бяхме там. В Исландия. За да почувстваме всичко прочетено и видяно. Бях се подготвила за абсолютно всичко. Прогнозата за времето например, следях всеки ден, но за времето в Исландия колкото и да следиш, просто очаквай неочакваното. Хората там се бъзикат, че времето на всяка минута е различно, така че, ако сега не те кефи, просто изчакай малко. Истина е. Като цяло климатът е мек, защото минава течението Гълфстрийм. През май температурите варират 9-12 градуса, което си е доста приятно, когато си подготвен. Проблемът е, че е доста ветровито. Но все пак е нормално предвид това, че е остров. Но аз се бях подготвила добре. Много съм доволна, че си взех дрехи и обувки, които ми бяха супер удобни и практични за мястото. С две ръце препоръчвам да се спрете на брандове като Timberland и Napapijri за тези места. Доста от нещата им са непромокаеми, а там чадърите не вършат работа, така че трябва да имате под ръка винаги дъждобран. На мен обаче не ми беше нужен, тъй като якето ми Timberland не пропускаше никаква вода. Обърнете специално внимание на дрехите и обувките, които взимате за там. Това е правило номер едно, за да се чувстваш добре и да бъде пълноценно пътуването. Възможността да се намокриш по всяко време е 90% и после изобщо не е приятно…

Настанихме се в едно хотелче на няколко минути пеша от центъра на Рейкявик и още първия ден имахме свободно време да разгледаме столицата. Много ми беше интересно да видя в какви къщи живеят, има ли големи постройки, какви са хората. Къщичките са много интересни, малки и в повечето случаи цветни. Рейкявик си го представете като едно малко градче (наистина малко), в което всичко е супер спокойно и чисто. В Исландия няма никаква престъпност. Исландците като хора, обаче са доста по-различни от нас. Не мога да кажа, че са студени, но ги усетих като малко безразлични. Ако сте гледали “Викинги”, много от персонажите там са като исландците. Високи, едри, спортни натури със светли кожи и коси. Друго интересно при тях е, че са доста освободени във всяко отношение. И също така са равни един с друг. При тях няма помисъл, че някой е повече от другия. Всъщност дори в кметството може всеки свободно да влезе и да разгледа.

Една от популярните забележителности там, е и една от най-високите църкви Халгримскиркя (копирах името от google). Трябва да си призная, по-шантав език от исландския не съм чувала. Така и не се научих да произнасям нещо като хората. Църквата е много внушителна и красива. Интересен факт е, че като цяло Исландците не са много вярващи и често си дават църквите под наем за всякакви мероприятия, включително и на други религии. Както и за провеждането на множество концерти. Абе много интересни хора, наистина.

Няма да обръщам много внимание на всяка забележителност, защото наистина са много. След малко има няколко снимки на крайбрежната улица и една интересна скулптура The Sun Voyager, която също е и много добро място, от което да се наблюдава Северното сияние. За съжаление ние не успяхме да го видим, защото то е през зимата. Но пък разбрах какво са белите нощи. Нещо, с което е доста трудно да се свикне. Дори след месец, слънцето изобщо няма да залязва. След скулптурата ще видите и една къщичка, наречена Hofdi. Там се срещат Рейгън и Горбачов през 1986, която среща е една ефективна крачка към слагането на края на Студената война.

The-sun-voyager-reykjavik-iceland-travel

Исландската храна е интересна и различна. Като изключим изобилието от риба, няма кой знае какви разновидности на храна. А месото е най-често агнешко. Исландците казват, че те имат най-хубавото агнешко месо. И определено беше най-хубавото, което сме опитвали. Нищо общо с вкуса, който сме свикнали да хапваме тук. Там овцете се пускат през пролетта по поляните и се прибират чак наесен. Като се използват само за месо и вълна. Живеят свободно месеци и като пътуваш из острова, често ще видиш стада. Нека се върна малко към рибата, най-традиционното им хапване е fish and chips. Бялата им риба си заслужава напълно. Преди да заминем попаднахме случайно на едно предаване на National Geographic, в което разказваха за токсична акула, която “похапват”. Исландците дълги години не са имали с какво да се хранят и са оптимизирали всички възможности, включително и акула, която е отровна. Поставени под условия на глад обаче, те намират начин как да я консумират. Оставят я да изгние, след което я режат на филета и ги сушат 6 месеца. След това си я ядат придружена с питие наречено “Черната смърт”. Казаха ни, че можем да занесем от този деликатес на “най-добрите си приятели”, ще бъдат особено впечатлени. 😀 Не ми стигна смелостта да я опитам. Но пък успяхме да опитаме повечето местни деликатеси, които си бяха с нормален вкус и не меришеха на амоняк.

Perlan или Перлата, е една интересна забележителност в столицата Рейкявик. Място, в което се съхранява гореща вода. Използва се също и за много изложби, има интересен ресторант и тераса представяща 360 градусова гледка над цялата столица. А след това място, се отправихме към лодката навътре в океана, за да видим китове в естествената им среда. Не мога да опиша какво преживяване беше това за мен. Винаги съм искала да видя това огромно създание. Дори не мога да си представя колко е голямо наистина. Няколко от големите ни приятели се доближиха да ги видим (на видеото в края на поста ще ги видите) , а и също така емблематичната за острова птичка – тъпоклюна кайра. Прекрасно изживяване, което се надявам някой ден да повторя в други води.

Þingvellir National Park – единственото богатство на ЮНЕСКО на територията на Исландия. Една много търсена от турситите дестинация. Най-вече заради разположението си. Нека започна първо от The Golden Circle, намиращ се в южната част на острова. Много популярно място от снимките и картичките от Исландия. Включва три големи гео забележителности – Парка Тингвелир, Гейзир и Водопадът Гълфос. Интересното при парка е, че се смесват както географски, така и исторически интересни факти. Най-привличащо вниманието обаче, е разположението му между два континента. Точно в този парк се срещат американската и евразийската плоча и реално можеш да стъпиш на два континента само на няколко крачки един от друг. А точно между плочите се откриват процепи с кристално чисти води, изключително дълбоки и привлекателни за гмуркачите.

Kerið – кратер, който се е превърнал в езеро. Тук има доста такива места, поради голямата вулканична активност. Но този определено е един от най-красивите. Интересно при тези кратери-езера са цветове. От черно, до червено и ярко зелено. Катко казвам – една земя на контрасти.

Малко съм променила хронологичният ред на посещенията ни, защото исках да включва всички водопади тук, а в следващия пост да обърна повече внимание на огъня и леда в Исландия. Така че, преминаваме през едни от най-красивите водопади в света – Skógafoss, Seljalandsfoss и най-любимия ми Gullfoss. Поне от тези, които видяхме. Толкова внушителна гледка не бях виждала до този момент. За тях няма да навлизам в подробности, тъй като от снимките можете да добиете представа за какви гледки става въпрос, а метриките лесно могат да се открият в wikipedia.

Едно от най-приятните места да си вземеш рент-а-кар и да обикаляш според мен би било Исландия. Пътят е само един, като че ли безкрай. Заобикаля целият остров, няма пътища, който да навлизат във вътрешността му. Ако искаш да посетиш нещо там, трябва да е организирано със специални автомобили и водачи. Така че караш само по периферията и няма къде да се изгубиш.

Така и не споменах нищо за вулканите. Малко по-долу ще видите един заснежен връх. Това е вулканът Eyjafjallajökull, който изригна през 2010г. Той далеч не е най-страшният. До него ври Катла. Вулкан, който се надяваме скоро да не изригне, защото последиците ще бъдат мащабни. Интересното при вулканите в Исландия е, че те се намират под леда. И за съжаление щетите са още по-големи при изригване, тъй като ледовете започват да се топят и това предизвиква големи наводнения. Плюс всичко останало, което идва от изригването на вулкан. Както казах дано не се случва, защото тази земя трябва да се види от всеки и за съжаление при такива природни феномени може да се промени значително.

За постоянно променящите се пейзажи. Разстоянията от едно място до друго не са толкова големи, особено, когато спирате по пътя на различни природни забележителности. Най-силно ме впечатли това как от черно поле, изведнъж се извисяват огромни планини, вулкани, лед, зеленина, пара и въобще всичко, което ви идва на ум. Толкова голямо разнообразие от причудливи природни форма. И всеки път си с различно чувство. Понякога мислиш, че си в пустошта, след това осъзнаваш колко много има тази земя. Осъзнаваш колко си малък в действителност пред величието на природата.

А тук сме в едно термално поле с горещи извори. Тази земя ври и кипи в гореща вода. Не съм виждала друго място с толкова много вода. Както казват само водата там е безплатна. И наистина можехме да си пием спокойно от чешмата вода, която имаше страхотен вкус. Топлата вода идва направо от изворите. Тук ще загатна и към следващия пост, който от тази местност Grindavik ни отвежда към Синята Лагуна. Мистериозна и омайваща. Очаквайте продължението.