Ето, че дойде време да ви разкажа за едно страхотно пътешествие из Италия. Трудно е да опиша любовта си към нея. Всеки път, когато съм там се влюбвам отново и отново. Винаги успява да ме изнанада с нещо ново и вярвам, че всеки, който я посети се чувства по същия начин. Носеща ухание на топла пица с моцарела, кафе и кроасани, шепнеща красиви любовни послания, караща те да си чувстваш жив. Място, в което откриваш себе си или тотално се загубваш. Това е Италия за мен.
Пътешествието ни започна на рождения ми ден. И бях с доста смесени чувства, тъй като до сега не бях празнувала този ден без семейството си и честно казано доста ми липсваха. Но все пак бях с моята любов в една от любимите ми държави, определено си заслужаваше!
За мен беше доста интересно, тъй като бяхме планували да посетим няколко града, в които до този момент не бях ходила, но пък много исках да посетя. Всичко започна от Милано и красивата област Ломбардия. За съжаление нямахме много време там, тъй като не беше плануван за разходка. Но за мое огромно щастие, успяхме да се отидем до галерията Виторио Емануеле, за да си подаря един доста желан подарък за рождения ден. Разходихме се набързо и отидохме да хапнем по една пица в близост до сърцето на града – катедралата в неоготически стил “Дуомо”. Милано винаги е бил един от любимците ми и бих се връщала отново и отново да се наслаждавам на красивата му архитектура, изкуство, стил и мода.
След краткия, но ползотворен престой в Милано се отправихме и към мястото, в което се настанихме за следващите дни. Нещо ново и изключително интересно за мен – езерото Гарда. Предстоят ни беше в един изключително приятен ризорт, който опредлено е страхотно място за лятна почивка. През годините доста пъти сме обмисляли да отидем на екскурзия до езерата Комо, Гарда и Маджоре, разлели топлите си води в подножието на Алпите. Една малко по-различна от добре познатата Италия, но имаща свое собствено очарование. Всъщност за самото място ще ви разкажа малко по-надолу, защото сега предстои Верона. Вторият град, който посетихме от вълнуващото пътешествие. Истината е, че не бях ходила там, слушала съм много и нямах търпение да чуя уникалната акустика в Арена ди Верона, както и да се докосна до мястото изпълнено с “вечна неразделна любова” под терасата на Жулиета. От Ломбардия се отправихме към областта Венето, в която всъщност се намира Верона. Град, известен със своята романтика и любов, внушителни готически сгради допринасящи за тази атмосфера и много хубаво италианско вино. Освен това може да се насладите на вкусно джелато и ползотворен шопинг. Определено бих се върнала там.
Следващият град също не беше плануван, но пък много желана дестинация от нашите спътници в това приключение. Венеция. Намираща се също в регион Венето и негова столица. Предполагам много от вас са ходили и имат доста информация за града, но накратко. Разположен е върху архипелаг от множество острови в изключително красива морска лагуна и е пристанище на Адриатическо море. Историята му датира от 421г. и определено е топ дестинация за туристи от цял свят. На мен ми беше трето посещение на града и ако трябва да съм напълно честна, не е сред любимците ми. Погледнато исторически и архитектурно е наистина уникално място, което смятам, че е задължително да посетим поне веднъж в живота си. Но като че ли всички тези тълпи от туристи ме задушават и не мога да я усетя истински до мен. При това посещение, обаче имах възможност да я погледна от друг ъгъл. Най-накрая се насладих на величеството на двореца на Дожите, докоснах се до историята в музеите на Сан Марко и наистина успях да го преоткрия и да се влюба. Пътувайки доста през годините усещам, че с времето много се променям и това е напълно в реда на нещата. Вече ми трябва много повече от визуално привличане. Преди години се възхищавах на всичките величествени гледки и като че ли това ми стигаше, а сега искам да разбера все повече и повече за хората, които са ги направили, и за хората, които са ги съхранили през годините и ги съхраняват сега… Защо ги има и какво искат да ни кажат с тези произведения на изкуството и архитектурата. Венеция е такова място, в което определено може да се загубиш – буквално и преносно.
Ново за мен беше градчето Мантуа. Отново се завръщаме в Ломбардия. Градът е известен със своето културно наследсво и много исторически паметници и дворци. Историята му е свързана с фамилията Гонзага, която го управлява в продължение на три века. Много известна и богата фамилия в ренесансова Италия. Интересното в града е, че все още е запазил своя средновековен облик. Най-добре изразен в Палацо Дукале, мястото, в което е пребивавала фамилията Гонзага. Освен него може да видите и красивия Палацо Те, проектиран от Джулио Романо.
Както се казва най-хубава част остана за накрая. Лично за мен това беше най-красивото място, което посетихме през това си пътуване в Италия. Определено я видях през друг ъгъл, различна и пленяваща с природата си. Ето ни и на Лаго ди Гарда. Разпростиращо се на площ 370 кв.км. Най-голямото езеро в Италия. По цялото му крайбрежие има красиви градчета с кокетни хотелчета. Прекрасна зелена растителност и невероятно сини води спиращи дъха. Градчето, в което отидохме се нарича Сирмионе. Разположен в южната част на езерото, на върха на полуостров Сирмионе навлизащ във водите на езерото. Това е едно магическо място, наистина. Гледките са успокояващи и величествени. Трудно може да се опише само с думи. За това е и магнит за много хора на изкуството и туристи. Към наши дни е популярен балнеоцентър, със своите минерални бани, но още в древни времена е омайвал римляни, веронци, венецианци. Тук римляните построяват два замъка, две пристанища и гигантска вила, принадлежала на Катула, но сега може да се видят само останки от нея. Сирмионе е място с една нова и уникална атмосфера, различна от други части на Италия, която задължително трябва да се види и усети.
Пишейки тези редове се връщам отново там и изпитвам истинко удоволствие от божествените гледки, които видях. Прекрасно е да изживяваш красивите моменти отното и отново. Защото Италия е една истинска любов!