Rainy Roses

“The little prince went away, to look again at the roses.
“You’re not at all like my rose,” he said.
“As yet you are nothing. No one has tamed you, and you have tamed no one.
You’re like my fox when I first knew him.
He was only a fox like a hundred thousand other foxes.
But I have made a friend, and now he’s unique in all the world.”
And the roses were very much embarrassed.
“You’re beautiful, but you’re empty,” he went on. “One could not die for you.
To be sure, an ordinary passerby would think that my rose looked just like you
–the rose that belongs to me. But in herself alone she’s more important
than all the hundreds of you other roses:
because it is she that I have watered;
because it is she that I have put under the glass globe;
because it is for her that I’ve killed the caterpillars
(except the two or three we saved to become butterflies);
because it is she that I have listened to, when she grumbled,
or boasted, or even sometimes when she said nothing.
Because she is MY rose.”

― Antoine de Saint-Exupéry, The Little Prince

Малкият принц отиде да види пак розите.
– Вие въобще не приличате на моята роза и още не сте нищо – каза им той. – Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Сега сте такива, каквато бе моята лисица. Беше само лисица, подобна на сто хиляди други. Но я направих моя приятелка и сега е единствена на света.
И розите много се смутиха.
– Хубави сте, но сте празни – продължи малкият принц. – За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза.

― Антоан Дъо Сент-Екзюпери, Малкият Принц

With Love.

xx cvety