Тази година се разбра, че няма да се пътува в чужбина, но пък определено все още има места в България, на които не сме били. Ние сме от хората, които обожават да пътуват (без значение къде) и в интерес на истината сме били на доста места из България. Но някои части на Родопите не бяхме. За това реших да организирам няколко дни, в които да се поразходим и да видим възможно най-много. Избрах да спим в Девин. Търсих доста време място, но в крайна сметка отседнахме в хотел Персенк. Доволна съм от избора си – мястото е хубаво, нямаше струпване на хора на едно място, спазвахме си мерки, храната беше изключително вкусна и стаята уютна. Всъщност с пристигането ни в Девин, решихме първо да обядваме и отидохме в ресторант Бъчвите, тъй като това беше най-популярното заведение, за което прочетохме в интернет. И определено храната беше невероятна – типично българска и супер вкусна. След това трябваше да починем, тъй като изпихме голямо количество бира и изядохме повече от необходимата храна, но аз съм от хората, които не искат да губят време във висене в хотела и лежане. А и получих много предложения в Инстаграм къде можем да отидем наблизо – та тръгнахме към 17ч. за екопътеката Струилица. Решихме да се поразходим – пеш, от хотела… Ами не го правете. Пред началото на пътеката си има голям паркинг, тъй като има басейн и много хора го посещават. Та ходихме около час и половина само до този паркинг, което си беше само по себе си доста изморително. В крайна сметка беше ясно, че няма как да минем екопътеката, за това решихме да се разходим до популярното Райско пръскало. Много красив водопад намиращ се на около 15-тина минути след началото на екопътеката. Лека и приятна разходка, подходяща за семейства с деца (тъй като ме питахте). За съжаление бяхме в късно лято, което си означава – суша. Нямаше кой знае какви падащи води, но пък определено мястото е невероятно, така че се надявам да се върнем пак през пролетта. След това си се отправихме към хотела и се прибрахме към 21:30ч. Вечеряхме в градината на хотела.
За следващия ден планът ми беше голям – трябваше да отидем до Орлово око, Ягодинската пещера, Дяволското гърло и ако остане време за още нещо. От Орлово око останах повече от възхитена. Гледката е невероятна, стигането до върха е интересно и доста приключенско. Нещо, което не бях правила до сега. А там просто времето спира и ти губиш ума и дума. Като изключим изкуствено направената точка за снимки, която освен да събира хора на опашка и да си направиш “хубава снимка”, друг смисъл няма, всичко беше повече от прекрасно. След това отидохме до Ягодинската пещера. Хубаво място, но в интерес на истината не бях толкова впечатлена. В пещарата бяхме около 100 човека, много малко от тях бяхме с маски… да не говорим, че се движехме изключително бавно поради броя. В пещерата нямаме право да снимаме, така че аз си го спазих. Изключително студено беше. Изобщо не се бях подготвила и може би това допринесе за разочарованието ми. Все пак, ако искате да видите място с красиви пещерни образования, препоръчвам Леденика. После решихме да обядваме някъде – много ми се ядеше пъстърва, защото в района се отглежда много и определено си заслужава. Чудехме се къде да отидем и намерихме едно място над Дяволското гърло, някакъв замък Ланселот ли какво беше, вече не знам. Приканваше с жива риба, а в същото време ни донесоха някакви претоплени риби правени най-вероятно сутринта. Изключително неприятно впечатление ми остави това място + ужасна храна. Не бих отишла пак. След този неприятен обяд отидохме в Дяволското гърло. Пак голяма тъкпа от хора, предвид ситуацията, пак без маска едни 80-90% от тях. Тази пещера беше изключително тайнствена и впечатляваща за мен. Много интересно и загадъчно място. Бързо се минава и остава у теб дори леко чувство на страх от непознатото, предвид историята й.
След това решихме да се приберем в хотела и да пробваме СПА-то и малко басейн. Доволна съм от хотела – не се усещаше никакво присъствие на хора, нямаше почти никой в басейна, а пък в спато изобщо. След това решихме да си вечеряме там. Но имайте предвид, че това става в неделя вечерта и много от хората бяха напуснали, тъй като често ходят от петък до неделя.
На следващия ден пак имах големи планове. Малко се провалиха, тъй като колата нещо сдаде багажа, но пък успяхме да видим едно от местата, които най-много исках да посетя. Но нека да започна първо от Широка лъка, пак по препоръка от Инстаграм, решихме да хванем този път наобратно към София и минахме от там. Не сме се разхождали много, защото реших, че ще оставя това място за отделно посещение. Само поогледахме и решихме да се отправим към Чудните мостове. Пътят към тях не е най-приятният на света, но пък определено си заслужава да се мине. Гледката отгоре е страхотна. Може би това място ми въздейства най-силно и се запечата както в съзнанието ми, така и в сърцето ми. Прекрасна природа имаме. Невероятни Родопи!
